Когато през 1991 г. пекинското издателство "Хуася" публикува животописа на даоския наставник Уан Липин, книгата се превръща в истинска сензация. За първи път читателите получават възможността да проследят жизнения път на един не легендарен, а реален съвременен даос, да узнаят в подробности как протича процесът на неговото обучаване, който трае 15 години и включва разнообразни изтънчени техники за работа с тялото и съзнанието.

Уан Липин (род. 1949) има званието наставник от осемнадесето поколение на школата Лунмън, един от клоновете на "Учението на Съвършената Истинност" (Цюенджъндзяо) - главната даоска традиция на Северен Китай през последните осем века.

Школата Лунмън ("Драконови порти") води началото си от знаменития даоски патриарх от ХІІІ в. Циу Чудзи, но причислява към своите учители много "мъже на Дао" от по-ранни времена, сред които и легендарният основоположник на даоизма - Лаодзъ.

Авторите на книгата се обучават в "управление на жизнените енергии" при Уан Липин и написаното в книгата им е резултат от техните беседи и съвместни занятия. Освен обучението на избрани ученици Липин за първи път започва да организира масови семинари. Семинарите по цялостната система на "вътрешната алхимия" (ней дан) винаги са били голяма рядкост в Китай, защото действителните носители на традицията я разглеждат като езотерическа и по всякакъв начин я пазят от профанизиране.

Затова, когато Уан Липин започва да провежда семинари, на тях, във всяка точка на Китай, се стичат хиляди хора. Самият Липин обяснява причината за организирането на такива семинари много просто: "за да се знае, че съществуват такива неща".

Той е загрижен да не се изгуби наследството на древните даоси, отделни открития на които, по негово мнение, надхвърлят съвременните научни представи за света. При това лично той активно сътрудничи с учени, които подлагат неговите умения на лабораторни изследвания, които са дали много интересни резултати. Има множество видеозаписи и на семинарите, на които могат да се видят всички описани в книгата и още много други "чудеса".

* * *

След двумесечно седене в тъмното помещение, Уан Липин постигнал така нареченото "първично разбиране" на Дао. Като видели, че юношата учи усърдно и няма намерение да се отказва от избрания път, старците решили официално да посветят Уан Липин за свой ученик.

Изчакали благоприятен ден за извършване на ритуала. Още от сутринта небето сияело като чисто измит тюркоаз, а привечер в източния край на небосвода се появил бледият лунен диск. Повявал слаб ветрец, по небето бавно се носели на валма бели облаци. По хълмовете далеч на хоризонта паднали черни сенки. Цялата земя била потънала в безметежен покой. Изглеждало сякаш природата е заспала. Само в старата ковачница тримата старци не затворили очи за сън. Те се готвели да приемат Уан Липин за наследник на своята школа.

Церемонията се водела от Джан Хъдао, наставникът от шестнадесето поколение. Старците се измили, облекли тържествените си одежди, запалили благовония и взели в ръце "скъпоценните си мечове" - ритуалното оръжие на даоските духовници. Двамата ученици на Джан Хъдао и Уан Липин, коленичили с лице на юг пред старшия наставник, извършили поклонение на Небето и Земята и на всички патриарси на учението на Дао. След като се поклонили, учениците на Джан Хъдао се изправили и седнали редом с учителя си, като накарали Уан Липин като най-млад ученик да им се поклони. Джан Хъдао като учител от школата от шестнадесето поколение станал за Уан Липин "дядо-наставник", а Уан Дзяомин и Дзя Дзяои - негови "бащи-наставници".

Съгласно родословната книга на школата Лунмън, учителите от осемнадесето поколение трябвало да имат в имената си знака "вечност" и затова Джан Хъдао дал на новопосветения ученик името "Юншън", което означава "вечножив". Духовническото име на Уан Липин станало Линлидзъ - "Божественият мъж". Джан Хъдао прочел на Уан Липин правилата за живота на даосите и той се заклел пред Небето, че винаги ще пази тези правила в сърцето си, ще ги следва в живота си и до края на дните си ще почита наставниците и ще бъде верен на истината Дао.

Когато церемонията приключила, Джан Хъдао накарал Уан Липин да седне до него и за пръв път му разказал за Великото Дао. Той рекъл:

"Великото Дао съществува преди всичко съществуващо. То няма нито форма, нито образ, нито начало, нито край. Не може да му се даде име и само защото няма по-подходяща дума го наричат Дао. В йероглифа "Дао" първо се изписват двете точки: лявата обозначава слънцето, а дясната - луната. Така се посочва Великият предел, обемащ в себе си мъжкото начало ян и женското начало ин. Тези две точки отгоре символизират огъня и водата в природата, а в човека - двете очи, в които пребивава "вътрешната светлина на мъдростта". Под тези точки се изписва знакът "едно" и той обозначава всичко съществуващо в света.