Давид Албахари е роден през 1948 г. През 1973 г. публикува първия си сборник с разкази „Семейно време”. Досега е издал над десет сборника с разкази, петнайсет романа и книги с есета. Носител на сръбски и международни награди, между които Андричева, Балканика (за романа „Стръв”) и престижната НИН.
Активно превежда разкази, поезия и есета от американски, английски, австралийски и канадски автори, между които Сол Белоу, Владимир Набоков, Исаак Зингер и Томас Пинчън, както и драми от Сам Шепърд, Керил Чърчил и Джейсън Шърман.
Книгите му са преведени на повече от петнайсет езика.
От 1994 г. Албахари живее в Калгари, Канада


Вълнуващ разказ за събитие от края на 90-те години на миналия век, което променя съдбата на главния герой. По странно от негова гледна точка стечение на обстоятелствата той става основно действащо лице в един безуспешен кабалистичен експеримент. История, в която по своеобразен начин съжителстват кабала, математически шифри, еврейската общност в Земун и Белград през вековете. „Пиявиците” е разказ за параноята, която става действителност и за действителността, която се превръща в параноя. Роман за предразсъдъците, променящи хората и превръщащи ги в покорни твари, за сляпото им подчинение и готовност да направят всичко, което се иска от тях.