• 
  Малка книжка за мечтите
  е-книга: 3.00 лв.
  печатна: 7.00 лв.
• 
  Късмет
  печатна: 3.50 лв.
• 
  Малка книжка за жените
  е-книга: 3.00 лв.
  печатна: 7.00 лв.
• 
  Наздраве
  печатна: 3.50 лв.
• 
  С усмивка
  печатна: 3.50 лв.
• 
  Малка книжка за усмивките
  печатна: 7.00 лв.
• 
  Малка книжка с Български мъдрости
  печатна: 7.00 лв.
• 
  За парите
  печатна: 3.50 лв.
• 
  Малка книжка за котки
  печатна: 10.00 лв.

Венецианска куртизанка променя хода на историята в „Писмото на Росети”

„Писмото на Росети“ (ИК „Кръгозор”) от Кристи Филипс е художествен роман, който е изграден около реално историческо събитие - Испанския заговор срещу Венеция.

За него е писано от различни автори и се обсъжда в историческите среди.

Проучванията обикновено следват една и съща основна идея, като варират единствено в детайлите. През май 1618 г. херцогът на Осуна и маркизът на Бедмар са обвинени, че планират нападение срещу Венеция – „отвътре и отвън“: Осуна със своята флота, а Бедмар с новоформираната армия от наемници. Заговорът обаче е предотвратен, когато един от наемниците разкрива всичко пред венецианския сенат. Трима от наемниците са обесени на площад „Сан Марко“ – надолу с главата, което е било знакът за предателство. Венецианското правителство не дава официално обяснение за екзекуцията, но гледката на обесените мъже бързо изпразва страноприемниците в града и пансионите, в които обикновено отсядали наемници, войници и моряци, чиито брой във Венеция бил значително нараснал. Според някои източници, близо триста от тези френски и испански наемници стават жертва на венецианското правосъдие и са удавени в Канала на сираците; други хроники споменават само за смъртта на тримата обесени.

Фактите в Испанския заговор от години са обект на сериозен дебат и е възможно никога да не се разкрие какво точно е станало.

Кристи Филипс се опитва да създаде достоверен портрет на епохата и събитията, свързани с Испанския заговор, според информацията, на която може да се разчита. „С оглед на интересите на художествения елемент в романа промених смъртта на тримата заговорници – през март 1618 г., докато в действителност това е станало през май същата година – споделя авторката. Поради несигурната информация, свързана с тези събития, Испанският заговор представя една неразгадаема мистерия, която бе изключително благодатна за моето въображение. С изключение на Осуна и Бедмар (и по-маловажните герои като Жак Пиер и Никола Рено, френските наемници, които често се споменават в сведенията за заговора) – всички други персонажи в романа са измислени, включително Алесандра Росети, Антонио Перес, Ла Челестия и Джироламо Силвия. Животът на героите обаче, постъпките и размислите им се основават на сериозни проучвания и отговарят на действителността през седемнайсети век. За да пресъздам автентично света на този период, разчитах на множество източници.”

Испански заговор.

Венецианска куртизанка.

Писмо, което може да промени хода на историята.

Венеция, 3 март, 1618 г.

Последната нощ на Карнавала. Красивата куртизанка Алесандра Росети бърза през пиаца „Сан Марко“ към Двореца на дожите, но не за да се отдаде на поредната забава. Неин граждански дълг бе да постави това писмо в Устата на лъва и да задвижи колелата на правосъдието. Републиката беше в опасност. Ако се провалеше, не само нейният – много други животи щяха да бъдат погубени... Но ако успееше, този, когото обичаше, щеше да увисне на бесилото...

Колумбийският университет, САЩ, наши дни

Клеър Донован отдавна мечтае да посети Венеция и да довърши дисертацията си. Тя иска да се запознае с писмото на Алесандра Росети до Съвета на десетимата, благодарение на което Републиката е спасена от Испанския заговор, 1618 г. А когато узнава, че професор от Кеймбридж, Англия, се готви да представи новата си книга и да обяви Алесандра за участник в заговора, Клеър е съгласна да замине за Италия дори в ролята на придружителка на гневна тийнейджърка.

Венеция, наши дни

Клеър се опитва да намери документи, които да разкрият истинските мотиви на куртизанката, защото Писмото на Росети не разрешава въпросите, а поставя нови и пред нея, и пред опонента й – английския професор Андрю Кент. При разплитането на загадките на миналото те стигат до неподозирани доказателства за своите тези и все повече разбират, че и двамата са грешали... След като обединяват усилията си, започват да попадат на нови и нови факти, които разбулват неочаквани картини от миналото и дълбоко пазени тайни...

Кристи Филипс създава умело две еднакво завладяващи и динамични сюжетни линии, като с лекота преминава от миналото към настоящето. Тайни, политически интриги и убийства, любов и страст събират двама учени, за да разкрият една от най-интересните и мистериозни загадки на XVII век: имало ли е Испански заговор и кой е спасил Венецианската република?