ПРЕДГОВОР Тези писма съвсем не са писани от бойното поле. Не са били адресирани и изпращани до никого, а са съставени точно три години след войната (когато един наш Бдинец издаде своите възпоминания в първата година на „Военен Журнал"). Основани са на по-ранни бележки - истински копия от действителността... Късното им появяване на бял свят се дължи повече на нерешителност и колебание относно ценността на съдържанието им... Днес ние се решихме да ги обнародваме и да изясним донякъде някои действия във войната, а особено тези на Трънския отряд, за които повечето от нашите офицери имат твърде превратно понятие... В писмата си няма да се занимаваме с хвалби. Нека бъдем така добри и да жертваме частица от своето самолюбие и добросъвестно да се отнесем към грешките и пропуските, които ще ни бъдат приписани, като помним, че в интерес на делото е да се изучат и изследват тези грешки - като единствена гаранция за това да не се повторят... Ние считаме за свой дълг, в интерес на общото дело, да бичуваме немилосърдно себе си, да извадим в пълна голота грешките, които сме направили в кръга на своята деятелност, като участник в тази война... Няма защо да се срамуваме да изповядаме неща, които се дължат само на едно неумение, на една неготовност и младост... Грешно е да се крият раните под бляскавите многоглаголства и хвалби на показаната храброст.