“Пир в бърлогата е разсъждение над Мексико от дистанция. Искрено съм убеден, че нямаше да го напиша, ако не бях напуснал страната си – вероятно нямаше да ми се занимава с наркотиците и насилието, които са редовни теми в медиите и ежедневния живот там. А и фокусът ми сигурно щеше да е твърде различен, може би по-подчинен на политическата коректност. Започнах през 2006-а, когато напрежението, свързано с наркотрафика в Мексико, взе да ескалира. Спомням си, че всяка сутрин, преди да седна да пиша, изчитах първите страници на два или три мексикански вестника онлайн и те неизменно бяха пълни с трупове и отрязани глави...

Според мен не бива да има разлика между начина, по който поетите и романистите работят с езика. Същото мисля и като читател: не ме вълнуват “прозрачните” или “обективни” разказвачи – това, което търся, е герой със завладяващ глас. Веднага щом намерих гласа на Точтли, се захванах много прилежно да го изчистя (затова и писах книгата шест месеца, а я редактирах две години). Като погледна назад, бих казал, че във формулирането му се повлиях от три големи литературни образеца, два детски и един тийнейджърски глас – Свят за Джулиъс на перуанеца Алфредо Брайс Еченике, Гилзата на мексиканската писателка Нели Кампобело и Спасителят в ръжта на Дж. Д. Селинджър...” (Хуан Пабло Вилялобос за сп. Гранта, 2012)

Толкова пъти са ни казвали, че Мексико е магично и сюрреалистично място, че го повярвахме и престанахме да се опълчваме на нещата, които просто не са наред. Когато в една страна по улиците се търкалят глави, това не е сюрреализъм, а ужас.
Хуан Пабло Вилялобос, La razon

Една кошмарно изкривена Алиса в страната на чудесата, където абсурдните желания биват изпълнени, мънички пистолетчета стрелят с истински патрони, а гигантски котки се хранят с човешки тела.
The Independent

Вилялобос майсторски кара един разказ на ужасите да звучи като приказка. Насилието е описано с образцов хумор и лекота, без излишна драма... Великолепен дебютен роман.
Letras libres

Сериозните и неудобни теми стават далеч по-достъпни, когато главният герой е дете. Оскар Шел от Ужасно силно и адски близо на Джонатан Сафран Фоер бе в състояние с лекота да говори за атентатите от 11 септември, а Момо от Животът пред теб на Ромен Гари – по всякакви теми табу. За да зачекне безконтролното насилие, отключено от наркоинтересите в Мексико, Хуан Пабло Вилялобос създава Точтли, детето разказвач от Пир в бърлогата... една наглед наивна, очарователна книга, която обаче навежда на дълбоко смущаващи мисли.
The Coffin Factory

Многопластово произведение от онези, които при всеки прочит разриват по нещо ново. Очаквайте да бъдете разтърсени, разсмени и развълнувани; да проумеете някои неща, а за други да се объркате. Каквато и да е реакцията ви обаче, тя няма да е безразличие.
Edinburgh Book Review

Пир в бърлогата драматично обръща перспективата, в която разглеждаме така наречените “нарковойни”, и успява да пробие през колективната ни претръпналост по въпроса, да възобнови шокиращия им ефект.
The Financial Times

Точно както във великолепния Кандид на Волтер, същината на тази книга не е толкова в нещата, които се случват на главния герой, колкото в това, как той възприема обкръжаващия го свят и как погледът му изобличава ставащото. Романът е едновременно смешен и болезнен, на пръв поглед семпъл, а всъщност толкова сложен, колкото и чувствата на едно дете към бащата, който лъже и убива.
El Boomeran(g)

Посред своеобразния бум на “нарколитературата”, Вилялобос съумява да не звучи нравоучително с гласа на това дете – странен и жесток в невинността си.
El Pais

Книга, която звучи като издънка на “частта с престъпленията” в Боланьовия 2666... С много черен хумор и сатирична енергия авторът показва основните положения на мъжкото мислене в родината си. Мълниеносен минироман.
Deutschlandfunk

От ритъма на прозата и уязвимостта на детето се ражда потресаваща история... В изключителното изпълнение на Вилялобос увлечението на Точтли по обезглавените кралски особи идеално се вмества в необходимостта му да се докаже като “мъжкар” пред баща си. Publishers Weekly

Малкият принц в палата на Големите теми: животът и смъртта, фантазията и реалността, верността и предателството.
Il Sole 24 Ore

Достатъчна е лаконичността на тази книга, за да се влюбиш в нея.
Der Spiegel