Някои от нещата, които ще прочетете, може да ви се сторят абсурдни, пресилени, объркващи и дори ужасяващи. Това е ис­тория за най-ценното съкровище, за материални и нематериални богатства, пред които думите са безсилни; съкровище, което съм търсил упорито и за което някои са готови да дадат живота си и дори да убият. Това е съкровище, заради което могъщите хора, използвайки потайностите на окултния свят, манипулират гражданите и демократично избраните лидери.
Том Р., бивш агент на ЦРУ, участник в събитията, описани в книгата

През 1934 г. от катедралата в Гент, Белгия, е откраднато пано, част от шедьовъра на Ван Ейк „Поклонение пред Мистичния агнец“. Това пано така и не е открито.
В „Песента на Сатаната“ Карл Хамър предава завладяващия разказ на Том Р. – експерт по история на изкуството, който като млад е вербуван от ЦРУ и MI5, за да издирва произведения, откраднати от нацистите. Разследването на случая с изчезналото пано го кара да тръгне по следите на оръдията на страстта – гвоздеите и трънения венец от разпъването на Исус на кръста, и го отвежда до манията на Химлер по окултизма, юдейския мистицизъм, мисията на Христос, истината за катарите и рицарите тамплиери и не на последно място – открива съвсем нов поглед върху загадката на Рен льо Шато, която не спира да привлича интерес.

Действието в книгата се развива по време на Втората световна война и малко след нея. Главният герой и разказвач (Том Р.) е холандец, чийто баща го изпраща в Лондон да учи история на изкуството. По време на нападението на немците над Ротердам бащата на Том е убит, а той остава жаден за отмъщение. Благодарение на познанията си в областта на изкуството и езиците, които владее, е привлечен в холандските тайни служби, първоначално като преводач, а после и като агент. Докато работи за тях, Том се запознава със случая на изчезналото пано „Справедливите съдници”, част от прочутия шедьовър на Хубер и Ян ван Ейк „Поклонение пред Мистичния агнец“. На Том му става ясно, че това далеч не е просто кражба на произведение на изкуството – в нея са замесени нацистки окултни общества, които искат да се доберат до картината, защото се вярва, че в изображенията върху олтара са скрити знаци – знаци, които разкриват местонахождението на трънения венец и други предмети, свързани с разпъването на Христос на кръста. Том навлиза все повече в разследването, накрая го оглавява сам и предприема редица разпити на хора от най-високите етажи на нацистката партия.
Впоследствие холандецът получава предложение да се прехвърли в американските тайни служби с обещанието, че може да продължи разследването. Търсенете на отговори го отвежда до Йерусалим, а след завръщането му в Европа, и до френското село Рен льо Шато, известно с това, че пази останките на Мария Магдалина. Там холандецът разбира, че разледването на една скандална кражба на произведение на изкуството се оказва тясно свързана с най-голямата световна конспирация в съвременния свят – конспирация, в която ръката на Сатаната е достигнала много далеч в създаването на масови заблуди.
“Песента на сатаната” не е трилър, а книга, която се позиционира между романа и документалното четиво. Тъй като събитията в нея са разказани на автора от човек, участвал в тях, Карл Хамър ги пресъздава така, че през цялото време читателят има усещането, че чете реални записки от дневник.
Книгата „Песента на сатаната” ще привлече интереса не само на хора, интересуващи се от библейски загадки и исторически сюжети. Тя би заинтригувала всеки мислещ човек, който се вълнува от темата къде са корените на едни от най-влиятелните институции в момента и докъде се простира тяхната сфера на влияние – не само в области като политиката и икономиката, но и още по-страшното, в човешките умове – там, където свободата би трябвало да бъде единственият господар.