Париж, Франция Понеделник, пети май. Пролетният вятър се беше втурнал из тесните улички и широките булеварди на Париж и мамеше навън всичко живо. Дългата зима бе дошла до гуша на парижани и сега те се стичаха на улиците, смееха се, прегръщаха се, тълпяха се под чадърите на откритите кафенета и жужаха като събудени от сън. Туристите вече нямаха от какво да се оплачат, това беше романтичният, кипящ от живот Париж, който рекламните брошури им обещаваха. Никой от хората, които си бъбреха оживено, поседнали на чаша вино в топлата привечер, не забеляза черния микробус с тъмни стъкла, който мина по улица „Вожирар" в посоката към булевард „Пастьор" и сви по улица „Доктор Ру". Микробусът спря в тихата уличка „Волонтер" пред института „Пастьор". Шофьорът изключи двигателя и угаси светлините. Тук не се мяркаха никакви хора освен двама влюбени, които се целуваха в сенките необезпокоявани. Вратите на микробуса не се отвориха, докато двамата млади, слепи и глухи за всичко наоколо, не хлътнаха в един от входовете. Тогава отвътре изскочиха четири фигури, облечени в черно, с лица, скрити зад маски, с автомати в ръцете и раници на гръб.Друга фигура, която почти се сливаше с околния мрак, се плъзна към тях откъм сградата на института и те мълчаливо я последваха, като оставиха зад гърба си смълчаната, безлюдна улица.