Настоящата книга е опит да се представят отношенията между средновековното папство и българите в един продължителен период - от първите им контакти към средата на IX в. до опитите за единение на Изтока и Запада през първата половина на XV в. Първият дял на това триделно съчинение проследява историята на папството от създаването на Римската епископия до ренесансовите папи от втората половина XV в. Във втория дял са проучени отделни периоди и аспекти от връзките на България с Рим през Средновековието, като изследването е базирано върху публикувани, малко известни и нови извори. Значително място е отделено на онези периоди (втората половина на IX в.; първата половина на XIII в.), когато е съществувала възможност за трайно приобщаване на България в лоното на Римската църква. В третия дял са публикувани в превод различни документи и наративни извори, които илюстрират в голяма степен многообразието на взаимоотношенията.