В "Окото на съзнанието" Оливър Сакс разказва историите на хора, които успяват да се движат в света и да общуват с другите, въпреки че са загубили смятаните от мнозина от нас за задължителни сетива и способности: силата на речта, зрението, способността да се разпознават лица, усещнето за триизмерно пространство, способността да се чете. За всички тези хора предизвикателството е да се адаптират към радикално нов начин да съществуват в света: Лилиан, концертна пианистка, която загубва способността да разчита нотите и в крайна сметка е неспособна дори да разпознае всекидневни вещи, и Сю, невробиолог, който никога не е виждала в три измерения, докато най-накрая се сдобива със стереоскопично зрение в 50-те си години. Пат, която пресъздава наново себе си като грижовна баба и активен член на общността си, въпреки факта, че има афазия и не може да произнесе дори едно изречение, и Хауард, плодовит романист, който трябва да открие начин да продължи живота си като писател дори след като инсулт поразява способността му да чете.