Носител на наградата “Гранд Мастър”

“Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото...” – откъс от Псалм 22, който по правило се чете на погребения. Романът, чието название е взето от тези строфи, Робърт Хайнлайн е писал като последен в живота си, след като е смятал, че е тежко, неизлечимо болен. Тези, които го познават добре, твърдят, че в образа на несъкрушимия старец Йохан Смит авторът е изобразил самия себе си. Йохан Смит също е стар и безнадеждно болен, но не само отчаяно се е вкопчил в живота, а е готов на решителен бой със смъртта. И тъй като победата е дъщеря на случая, резултатите се оказват най-малко неочаквани.

Мозък на мъж е трансплантиран в женско тяло. Това е невероятната идея, която стои зад един от най-вдъхновяващите романи на Хайнлайн. Ум срещу тяло. Мъжки желания срещу неустоимия призив на женственото. Душа срещу душа, затворени в една и съща тленна черупка.
Преди да умре, Юнис Бранка е лична секретарка на милионера Йохан Смит. И когато се срещат отново, в това немислимо съчетание, връзката им бързо процъфтява в неочаквана посока. Юнис се оказва незаменим съветник в изкуството да бъдеш жена. Две личности в едно тяло. Но после към тях се присъединява и трета и ситуацията става още по-фантастична.

В “Няма да се уплаша от злото” Хайнлайн продължава започнатия в “Странник в странна страна” разговор за табутата в модерния свят, за отношенията между двата пола, за значението и смисъла на сексуалната революция от шейсетте години на двайсети век.