„Може би викът: „Олеее!“ е оргазмът, който щеше да преживее, ако не се взираше в подробностите. Любовта емигрант ли е, или полиглот? Нима за прастарото човечество има някакво значение? Каква съм аз? Българка на работа в чужбина, или чужденка с български акцент?

Една жена, която наднича в себе си и чува гласа на околните: „Колко безинтересно е страданието!“ Тя не прави упражнения против остеопороза. Тя наблюдава какви ги е забъркала досега.“ „Да отидеш да работиш в друга страна не е ли вид проституция? Щом има видове любов, защо да няма и видове продаване на собствените сили...

О, вопли на наранена душа! Любовници на тялото се намират, но любовници на потайностите вътре в теб – безнадежден случай! Колко банална и непочистена би била шумната Испания без българките.“