Роман за изгубеното поколение на 21 век, за любовта и ревността, за пътя, който избираме.

Даяна Купър бяга. Бяга от черната дупка на своето детство. Бяга от презрението си към мъжете. Бяга от любовта си към най-добрата си приятелка.
Бяга от смачкана купчина ламарина, пръснати в дъга стъкла, пречупен на две електрически стълб и тяло на младо момиче.
Бяга в нощта, в дъжда. Предстои й да си намери работа и приятели, да се влюби.
Но човек никога не може да избяга от миналото си.
Никога.

Ако “По пътя” на Джак Керуак е библията на хипипоколението, “На пътя” е огледало на изгубеното поколение, израснало в началото на 21 век – в бездуховност, сред дрога, познало секса, но не и любовта.

„Непреодолимо притегателен роман... Джулиан ван Лун отваря прозорец към едно непознато място, където сред дизеловите изпарения, слънчевия пек и лепкавата прах живеят хора, посветени на пътя”.
Стела Кларк