Удостоен с отличие Карнеги!

В деня, в който идва краят на света... ...Мау се прибира у дома от Момчешкия остров. Скоро ще стане мъж. И тогава връхлита вълната - гигантска вълна, която влачи подире си непрогледен мрак и запокитва една шхуна, "Сладката Джули", в дъждовната гора на острова.

Когато шхуната най-накрая заорава сред дърветата, от погрома е оцеляла само една душа (или две, ако се броят папагали). Селцето го няма. Нацията е изчезнала. Останали са единствено Мау, който не носи почти никакви дрехи, едно крачолато момиче с твърде много дрехи и куп недоразумения. Както и доста ужасното "не знам какво да правя". Или дори "как да го кажа". Заедно те трябва да съградят от строшените парченца нова Нация. Да създадат нова история. Обаче...

Кой варди Нацията? Къде ни е бирата? ...старата история не възнамерява просто да се скатае и да изчезне, или поне не докато Предците все още имат глас. А Мау трябва да погледне в миналото, преди да може да се изправи пред бъдещето.