„Америка е страна–символ на много неща. А символите са или идеализирани, или стъпкани. От появата на „Едноетажна Америка“ на Илф и Петров до наши дни чужденците са се опитвали да я опишат. Но вместо това са засилвали нейната символичност. За американците обаче тя е дом. Такъв стана и за мен. И аз се опитах да я покажа такава, каквато е днес, видяна отвътре: характера, социологията, политиката, културата на американците.
 

И понеже съм български имигрант в Америка, подтемата, която подплатява моите наблюдения, е критичното сравнение на родната ми култура с културата на страната, която ме прие за свой гражданин.

Аз съм постоянно на път и описвам света, като съпоставям отделните му национални пейзажи. Гаранция за обективност, доколкото такава е възможна, е непредубедената ми искреност на човек, който се възхищава от всяка национална история. Но може би тъкмо несъвършената обективност превръща пътеписите в четивна, автентична картина на мястото и времето, които са вместени в тях“ - казва авторът за тази уникална социография на Америка през погледа на един очевидец.