Настоящият труд представлява класическо изследване на едно градско монетосечене според съвременните достижения на Нумизматичната наука. Изследването обхваща всички основни въпроси на това монетосечене: хронология, типове, номинали, легенди, контрамарки, фалшификата, циркулация. Резултатите, които бяха постигнати чрез проучването на новия нумизматичен материал са качествено различни от досегашните по отношение на всички аспекти на деултумското монетосечене. За първи път беше определен броят на лицевите и реверсните печати и бяха установени връзките (комбинациите) между тях; бяха идентифицирани общите реверсни печати между членовете на всяко едно от императорските семейства; беше установен броят на емисиите за всяка императорска фамилия и уточнена хронологията на всяка една емисия. Реверсните печати бяха групирани според иконографските типове. Така например, "Императорските" типове обхващат всички монетни печати с изображения на императори (Rev. 1-Rev. 16). Следват типовете "Жрец с два вола очертава границите на колонията" (Rev. 17-Rev. 23), "волска глава с шията" (Rev. 24-Rev. 39), "Геният на колонията" (Rev. 40-Rev. 49) и т.н. Такова аранжиране на материала дава възможност да бъдат проследени появата и развитието на всички иконографски типове, както и техните различия при отделните императорски семейства. За първи път са описани десетки нови лицеви и реверсни типове и варианти, както и нови комбинации между печатите. Реидентифицирани и реинтерпретирани са редица реверсни изображения. Един от най-интересните резултати е установяването на факта, че в колонията е съществувал импозантен конусовиден градски фонтан, който е бил редовно експониран върху местните монети от 235 до 247 г. Друг изключително интересен тип (Rev. 640), несрещан върху монетите на останалите градове, може да бъде условно наречен "географска карта" тъй като показва съвсем точно топографското местоположение на Деултум заедно с неговото пристанище. По време на изследването на първата деултумска емисия (с името на Траян), отсечена в 100 г., беше установена и точната дата на основаването на колонията, а именно 70 г. В 100 г. колонията е чествала своята тридесетгодишнина и по този повод е пуснала нарочна комеморативна емисия, произведена най-вероятно в Рим, с финансовото участие на нейния официален патрон Т. Авидий Квиет. Последният, като императорски легат на VIII Августов легион през 70 г. е извел подлежащите на пенсиониране ветерани от военния им лагер Нове (при Свищов) и основал за тях новата колония Деултум. Беше установено, че колонията е емитирала регулярни монетни емисии от 212 до 247 г. Въз основа на нумизматичните данни за Деултум е предложен отворен модел за организацията на монетното дело в Тракия и Долна Мизия. Направено е сравнение с монетосеченията на останалите градове от региона, като е установена иконографска и стилова близост с монетни изображения на съседните градове Хадрианопол, Анхиало и Месамбрия. Беше установено също, че Деултум е следвал римската система на номиналите, като е сякъл монети, еквивалентни на римските асове и дюпондии. За първи път тук са публикувани и антични фалшификати на деултумски монети. Книгата е обилно онагледена с цветни илюстрации, представящи реалния вид на оригиналните екземпляри. Илюстрациите са в мащаб 1:1, а уголемените - в 2:1. Илюстрирани са всичките 181 лицеви и 674 реверсни печата и техните връзки при всеки един от членовете на императорските фамилии (Глава II). Отделно от това са илюстрирани всички реверсни печати на иконографските типове (Глава III). Снабдени с илюстрации са и всички екземпляри, включени в каталога. По този начин могат лесно да бъдат извършени сравнения и наблюдения от всякакво естество, чрез които да бъде проверена надеждността на авторовите тези, както и да бъдат направени различни други изследвания върху този богат материал. Димитър Драганов е роден на 3.12.1952 г. Завършва Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност история, през 1978 г. От 1979 г. е завеждащ фонд "Нумизматика" при Исторически музей – Ямбол. Оттогава до 2002 г. е член на екипа, извършващ археологическите проучвания на тракийския град Кабиле (до Ямбол). Защитава докторат на тема "Монетосеченето на Кабиле" през 1986 г. През 1988 г. е избран от научния съвет на Археологическия институт за н.с. II ст. по антична нумизматика, а през 1991 г. за н.с. I ст. Хабилитира се като ст.н.с. II ст. през 1995 г. През същата година след конкурс е назначен и за директор на Ямболския музей. Под негово ръководство ямболският музей става един от водещите в страната. През 1998 г. е награден от Министъра на културата за приноси в развитието и пропагандирането на българската култура. От 2002 г. работи като ст.н.с. II ст. в Регионален Исторически музей, Русе. През 1991 г. е избран за редовен член на авторитетното Английско Кралско Нумизматично Дружество, Лондон. През 1993 г. специализира антична нумизматика в Оксфорд (Heberden Coin Room, Ashmolean Museum). Създава изключително ценни музейни колекции от антични монети, в резултат на което нумизматичната сбирка на Ямболския музей става една от найбогатите в страната. Сбирката е регистрирана в специализираната международна организация ICOMON, обединяваща найизвестните банкови и музейни нумизматични колекции в света. Участвал е с доклади в множество международни научни форуми, като: Световните конгреси по нумизматика (Брюксел, 1991; Берлин, 1997; Мадрид, 2003), Международните конгреси по тракология, Международния конгрес по гръцка и латинска епиграфика, Международния траколожки симпозиум в Комотини (Гърция), Международните симпозиуми "Поселищен живот в древна Тракия", Международния симпозиум "Гръцко монетно дело" в БинцРюген (Германия) и много други. Автор е на 4 монографии и над 60 други научни публикации, отпечатани в реномирани издания в България, Англия, САЩ, Германия, Белгия, Гърция и др. Публикува над 100 нови неизвестни монетни типове на различни антични градове и владетели (Кабиле, Одесос, Хадрианопол, Дионисополис, Апрос, Августа Траяна, Деултум, Скосток, Антиох II Теос и др.). Публикува найранната гръцка хибридна монета (хемидрахма на Парион и Тракийски Херсонес) от средата на IV в.пр.н.е., отсечена с печати на градове, разположени на два континента. На базата на проучването на голям брой монети на Лизимах с контрамарки на Одесос установи началото на автономното монетосечене на града – след 281 г.пр.н.е. През 1991 г. в The Numismatic Chronicle (London) публикува уникален златен медалион на Юлиан II като цезар, който се оказа единственият за Юлиан, сечен в Тесалоника и вторият от типа "adventus" на римски цезар (покъсно медалионът попада в известния контрабандист Желязко "Императора", но после е конфискуван от властите и сега е в НИМ, София). Обнародва уникален постумен златен квинарий на Валериан II Цезар, сечен в Рим, като досега не бяха известни нито редовни, нито постумни златни квинарии с неговото име. Откри и локализира нова монетарница в Тракия – Апрос, сякла бронзови монети през III в.пр.н.е. За първи път публикува отлята бронзова монета на Никополис ад Иструм със запазен наливък, което постави в нова светлина въпроса за нелегалното производство на монети в Долна Мизия през римската епоха. За първи път в научната литература описа и други нови типове златни римски императорски монети: уникален ауреус на император Диоклетиан, както и уникален златен медалион на Константин II Цезар. Публикува също нови типове контрамарки от Тракия и Долна Мизия, нови типове мерки за тежест, оловни търговски пломби и пр. Димитър Драганов е автор на първия и единствен засега български том от авторитетната международна поредица Sylloge Nummorum Graecorum, който е издаден с разрешението на Международния Комитет за SNG със седалище в Стокхолм и със съгласието на Британската Академия. В този том е публикувана най-пълната в света колекция от монети на римската колония Деултум (2010 бр.), собственост на братя Бобокови от град Русе, съдържаща десетки неизвестни досега монетни типове и варианти. Със своята респектираща научна продукция и завидна ерудиция, Димитър Драганов се нарежда сред най-изявените български учени в областта на античната нумизматика, който поддържа регулярни професионални контакти с водещите световни специалисти. Няма съмнение, че в близко бъдеще той ще съумее да реализира и други свои значими научни проекти. Пожелаваме му успех! Биографичните бележки са публикувани в Numismatica Bulgarica II/1, 2003 г. Атанас Койчев, Издателство "Агато", София