Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Валон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата "Молиер". Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. Elle. Освен със спектаклите по негови произведения, в България Шмит е популярен благодарение изданията на Леге Артис: Евангелие според Пилат, тетралогията "Кръговрат на незримото", включваща: Оскар и розовата дама/Господин Ибрахим и цветята на Корана/Миларепа/Синът на Ной, разказите Одет Тулмонд и други истории. Книгата съдържа 5 новели "с неочакван край", една от които е дала заглавието й – "Мечтателката от Остенде". Героините са жени на средна и в третата възраст, с уж обикновена съдба. Типично за Шмит, творбите са написани леко, но без лекомислие, с ударна доза човечност, любов към типажите, фабула, достойна за трилър и разтърсващ финал. Цитат: "Човек не се излекува от една истинска любов. Веднъж видях как гръм порази едно дърво и го почувствах много близко. Има един миг, в който човек гори и се изгаря, то е много наситено и прекрасно чувство. След това остава само пепел… Никой никога не е видя дънер, та дори и жив, да възроди цяло дърво."