Изборът на илюзията пред реалността винаги е бил израз на вечното желание на човека да си създаде един личен и обществен образ, който да прикрие неговата слабост, невалидност, неосъщественост и нецялостност. Този избор винаги е отговор на кризата на съществуването. Това желание е абсолютно и неизпълнимо. Това желание за другост е невидимо и неуловимо в своята метафизичност. То върви към желаното като към съдба, като към една абсолютна неприемлива другост, така както се върви към смъртта.

Илюзията винаги е предателство към човешката съкровеност - предателство на човека към собственото му Аз и към света, който го заобикаля. Тя е самотност, отделеност и отчужденост от истината. Маска.