Професор Дончо Градев е преподавател по социална психология във Философски факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Доктор на науките е от 1991 г. Публикувал е книгите: „Промени в социалната психика“ (1983), „Социалните роли на личността“ (1984), „Събитията в жизнения път на личността“ (1987), „Социална психология на масовото поведение“ (1995/2000), „Психология на масите“ (2005), „Стигма и личностна биография“ (2010).

Новата книга на проф. Градев е посветена на едно реформаторско течение в психологията. Проектът „Критична психология“ представлява радикален опит за преосмисляне на традиционната психология, развиваща се в перспективата на сциентиското разбиране за наука. Доминиращата психология, такава каквато е, се преподава в университетите и се прилага на практическо ниво, нуждае се от значителни промени, за да достигне до реалните проблеми на хората. Такава е общата позиция на критичните психолози, те са обединени от вярването, че психологията постоянно се отдалечава от действителните проблеми на човека и трудно може да изобрети механизми за стимулиране на промени, даващи простор на емпатията и взаимната подкрепа между различните категории хора в обществото. Традиционната психология продължава да копира сциентиския модел за наука, като приема, че закономерно наследява авторитета на частнонаучното познание. Критичните психолози отхвърлят позитивистката и постпозитивистката ориентация на психологията, като посочват, че следвайки тези парадигми, психолозите се отчуждават от изследваните субекти и се лишават от адекватен достъп до техните проблеми и преживявания. Критичната психология използва арсенала на качествените изследвания, основани на конструктивистката парадигма, за да преобрази стратегията на психологическите проучвания по посока на хуманистичното разбиране за третирането на изследваните субекти като партньори на изследователя, а не като фрагмент на обективната реалност, като предпоставя позитивистката онтология и епистемологията. Политиката, която следват критичните психолози, е свързана с общочовешкия принцип за пълноценна социална реализация на индивида. Критичните психолози са убедени, че традиционната психология не допринася за областяването на демокрацията, а работи за своето самосъхранение и подкрепя властовото статукво. Критичните психолози не се задоволяват само с търсене на пътища за преобразяването на традицонната психология; те се стремят да заемат разпознаваема гражданска позиция, подкрепяща жертвите на предразсъдъците и властовото неравенство. Може би високото самочувствие на критичните психолози идва от съзнанието им, че предизвикват социалните институции да извършват такива промени, които дават реален смисъл на понятията „социална справедливост“, „добър живот“ и „добро общество“