След Критиката на чистия разум, излязла в 1781 г.. Критиката на способността за съждение е единственото съчинение, което е занимавало Кант също така продължително, и то най-вече с оглед на проблемите на естетиката. Отделно и независимо от тези проблеми той се занимава тук и с проблемите на органическия живот. Основната проблема и на трите Критики на Кант се съдържа във въпроса: Как са възможни априорни синтетични съждения? В Критиката на способността за съждение този въпрос се отнася до априорните принципи на естетическата преценка на красивото и възвишеното в изкуството и природата, а след това и до априорните принципи на логическата преценка на природата. Според това Кант говори поотделно за критика на естетическата способност за съждение и за критика на телеологическата способност за съждение. През периода преди Критиката на чистия разум той е бил все още много далеко от схващането на естетиката, което намираме в Критиката на способността за съждение. Едва след изследването и разработката на проблемите на Критиката на чистия разум и след това и на тези на Критиката на практическия разум за Кант става ясно, че естетиката на времето с психологическата разработка на нейните емпирични критерии за преценка на красивото и възвишеното не може да обясни логическата структура на съждението на вкуса. С мисълта за необходимостта от една критика на вкуса в трансцендентален смисъл той идва и до необходимостта от едно чисто философско разглеждане на нейните проблеми - от една философска естетика. Кант, както сам казва, стига до това си познание по систематически път, като анализира познатите вече способности на духа и намира, че те не са само две, както е мислил по-рано, а три - способност за познание, способност за желание и чувство на удоволствие и неудоволствие. Така, след като в Критиката на чистия разум установява априорните принципи на теоретическия разум, а в Критиката на практическия разум - априорните принципи на практическия разум, Кант може да формулира и задачата на критиката на вкуса - да намери априорните принципи на чувството на удоволствие и неудоволствие, което и прави след това в първата част на Критиката на способността за съждение - в критиката на естетическата способност за съждение. По съшия систематически път той стига и до решенията на проблемите на органическата природа, които стават предмет на изследванията му във втората част на същото съчинение - в критиката на телеологическата способност за съждение. Като обединява по този начин проблемите на естетиката и на телеологията на природата въз основа на един общ принцип в способността за съждение, той отбелязва и мястото на Критиката на способността за съждение и я определя като съединително звено между двете части на философията на разума - на теоретическата и на практическата философия. Преводът на Критиката на способността за съждение е направен по второто издание на оригинала от 1793 г., излязло под редакция на В. Винделбанд в 1908 г. в Събраните съчинения на Кант, издание на Пруската академия на науките, по изданието на К. Форлендер от 1924 г., излязло в Събраните съчинения на Кант, издадени под негова редакция, по изданието на Г. Леман от 1966 г., излязло в общото издание на Критиката на чистия разум. Критиката на практическия разум и Критиката на способността за съждение, издадени от Г. Мартин, И. Хайдеман, Й. Копер и Г. Леман, и по изданието на К. Кербах от 1879 г.