Въведение

Кръстоносните походи са неотменима част от историята на всички държави в Западна Европа, Балканите, Византия, Мюсюлманския изток и цялото Средиземноморие. В известен смисъл може да се приеме, че Новото време, започнало с Великите географски открития, в голяма степен дължи своята агресивна идеология на кръстоносната идея. Влиянието им върху познатия дотогава свят е безспорно и многопосочно. Чрез тях била осъществявана връзката между различни по своята същност цивилизации. Множество европейци от различни народности се насочвали на изток и за първи път организирали свои колонии в географски райони, чиито условия за живот били неприсъщи за дотогавашното им развитие. В резултат от общуването с местното население и налагането на светска европейска власт се появили новите християнски държави по Източното Средиземноморие - държави със смесено население, със смесена култура, със смесена религия. Породил се специфичният живот на Отвъдморските територии. Дори и до днес отражението на миналото влияе върху събитията в Близкия изток и затова може спокойно да се каже, че вече деветстотин години човечество помни кръстоносните походи, още повече, че паметниците от онова време все още могат да се видят из близкоизточните държави и средиземноморските острови.

Възникването на кръстоносната идея и организирането на кръстоносните походи са резултат от много и комплексни исторически причини. В тяхното осъществяване прозира религиозна страст, стигаща понякога до фанатизъм. Личи неприкритото желание за обогатяване и завладяване на нови територии. Често се демонстрира авантюризъм в неговия най-чист вид и разказите на историческите хроники и галантните романси за подвизите на мнозина от рицарите показват техния неудържим стремеж към приключения. И не на последно място, на фона на историческото действие изпъква човешкият морал, който успява да съчетае в своята завършеност всички тези прояви и качества наведнъж, а освен това и много други човешки свойства, болки и премеждия, защото, макар и посветени на Бога, кръстоносните походи са просто елемент от човешката история.

Съществуват различни мнения относно това, кои походи могат да бъдат категоризирани като кръстоносни. Дали всички онези всехрис-тиянски кампании, насочени към мюсюлманите и еретиците, или само онези, които имали за цел освобождаването на гроба Господен. Затова и различните автори номерират походите (след Четвъртия) по различен начин. Позволявам си да предложа на вниманието на читателите един по-широк обхват на кръстоносните начинания, тъй като в буквалния, изначален смисъл като кръстоносни походи могат да се разглеждат само първите три - тези, които били насочени към Йерусалим. Но тъй като кръстоносната идея продължила да съществува и да бъде експлоатирана, макар и с нея често да се е злоупотребявало, макар и християнското оръжие често да е било насочено към християни, все пак смятам, че всички тези експедиции, за които ще стане дума, спокойно могат да се квалифицират като кръстоносни походи, тъй като са били провеждани под знака на Светия кръст и с благословията на папството.
Авторът