„Историята на еврейския етнос и неговата материална култура са неотделими от историята и културата на България Независимо от редицата съвестно извършени отделни студии, последната дума по отношение на предпоставките за възникването на съответните местни еврейски общности и особено техните синагоги, явяващи се „сърца" на тези общности и едновременно техни най-видни артистични творения в дългата епоха на изгнаничеството, досега не беше казана ипи написана. Със своята многостранност настоящата монография е „обречена" да стане основа за следващи национални и наднационални изследвания в областта на историята, етнографията, изкуствоведението и сродните им сфери. В добавка към горното, материалът е изключително интересен и за любознателните читатели, тъй като обхваща един голям пориод от близо деветнадесет столетия от живота на тези пълни с история земи. По думите на проф. Ян Асман от Хайделбергския университет - „чрез културната памет човек си набавя въздух в един свят, който му е твърде тесен с реалностите на ежедневието". Изследователската творба, която държите в ръцете си, е в съзвучие с древния императив: „Захор ве-шамор!" („Помни и пази!") - едно послание към днешния и утрешния ден, за съхранение на културната идентичност, духовната съпричастност на общността и мъдростта на предците." Арх. Юлий Фърков, Център по архитектурознание при БАН