Психиатърът д-р Марлоу, художник-любител, е изправен пред предизвикателството да лекува един от най-изтъкнатите съвременни американски художници Робърт Оливър, който напада картина в Националната галерия на Вашингтон. Д-р Марлоу се среща с жена му Кейт и любовницата му Мери, за да открие загадката на мистериозната тъмнокоса дама, която Оливър постоянно рисува.

Оливър притежава писма на френски език между млада жена, изключително талантлива художничка, и нейния чичо, художник. Текстовете на тези писма ни пренасят във Франция в края на 19 век – барикадите на Парижката комуна, бохемата от Монмартър, света на великите импресионисти, сред красивите пейзажи на нормандското атлантическо крайбрежие на Франция. На младата Беатрис й се случват много неща – тя се влюбва във Оливие, от когото ще роди единствената си дъщеря, нейните картини предизвикват фурор, те раждат и черна завист и коварни ходове, които накрая ще ни обяснят друга една загадка – защото Беатрис спира да рисува толкова млада.

Д-р Марлоу се влюбва в Мери и двамата тръгват по следите на картините на Беатрис – и повтарят пътя на Робърт Оливър. В Акапулко те се срещат с ексцентричен ценител и търговец на книги, който пък препраща д-р Марлоу в Париж при живия съпруг на дъщерята на Беатрис, за да види и неговата уникална колекция, да тръгне по пътя на една картина на Сисле, да открие рисунките на Беатрис в едно селско кметство недалече от френската столица – любимо средище на импресионистите, и последните писма, които обясняват загадката, – последната й картина, която от своя страна представлява обяснение на съдбата на младата жена и най-голямата любов в живота й.

Така Марлоу и другите герои на романа – и читателите с тях, могат наистина да разберат коя картина всъщност се опитва да разсече с нож Робърт Оливър.

Това е роман за голямата и трагична любов, роман за изкуството и неговия смисъл, роман, който ни връща в красивата „бел епок” на Франция, на прочутия Салон и на Моне, Мане, Реноар, Сисле, Писаро, Сезан и толкова много други.