Когато Пловдив беше столица
"Когато Пловдив беше столица" завършва с лаконичен епилог, в който се твърди: "Краят на Източна Румелия бе в нейното начало. Още при създаването и бе станало ясно, че тя няма да пребъде дълго. Дори самите и създатели не бяха уверени в нейната дълговечност. Гладстон бе заявил, че в мастилото, с което се подписал договорът за Източна Румелия, бил хвърлен барутът, от който пламнал пожарът за унищожаването и."
Съединението е акт на непокорство спрямо Великите сили без прецедент в новата българска история. В пловдивското, а и в общобългарското съзнание сякаш има известна доза носталгия по онова време, когато в древния град се събират толкова велики за отечеството ни личности. Тяхната дейност предизвиква емоционални аналогии за тогавашния Пловдив като "българската Атина" (Луи Леже) или "българския Ваймар" (Маньо Стоянов).
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.