Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на „Княжество България“, а също и в „Страданията на българите и освобождението на България през 1877–1878 година“ от Георги Димитров. Повече от век книгите му са познати предимно на специалистите. Името на този автор няма да откриете в българските енциклопедии.
Съдбата на „Княжество България“ е драматична, такава е орис­та и на автора. Неотдавна открих кратко съобщение във в-к „Вечерна поща“ от 10 юли 1906 г., от което се разбира как е умрял Г. Димитров. Той постъпва на 5 май с.г. в Александровската болница и на 24 с.м. предава Богу дух. Погребват го на болнични средства, защото се разорил от издаването на двата тома на „Княжество България“ и „Страданията на българите и освобождението на България през 1877–1878 година“. Накрая некрологът завършва така: „Така загинват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.“

Със смъртта на Георги Димитров остава неизвестна и съдбата на третия том на „Княжество България“. Според бележката във „Вечерна поща“, той го бил допълнил и донесъл със себе си в Александровската болница. Какво става с ръкописа, не е известно. Остават само отпечатаните книги.

Петър Величков