"Няма нищо по-трудно от това да застанеш пред белия лист и да напишеш няколко думи за човека, който ти е бил най-близък и днес вече не е между живите. Особено, когато този човек се нарича Катя Паскалева и вече принадлежи на всички. Бележките, които сметнах за свой дълг да представя на читателите, са водени от Катя в продължение на петдесет дни - от 1 юни до 21 юли 2002 година в болница "Лозенец", където тя прекара последните месеци от живота си. Не можеше да говори и единственото й средство за общуване беше химикалката и тия квадратни листчета - спасителните платна на нейното пътуване към Отвъдното, - които тя трескаво изпълваше. Вече две години се бореше с жестоката болест - без да се оплаче, простене и размекне - и това беше единственото й време през живота, когато се отдаде изцяло на писане. Тогава си помислих, че така може да си отиде само наистина силен дух, и че някой ден, макар и на пръв поглед дълбоко интимни, бележките й трябва да излязат на бял свят. Все ми се струва, че те бяха нейната последна роля, и че с тях Катя е искала да ни подскаже нещо важно, да повдигне завесата между нея и края на пътя - или просто да ни намигне за "сбогом" и погали с топлата си усмивка... Реших, че трябва да станат достояние на повече хора - Катето го заслужаваше! - и ги предадох за печат на нашия приятел поета Георги Борисов. Към този неин жесток за нас, живите днес, дневник си позволихме да прибавим и част от акварелите на Катя Паскалева, които тя правеше, когато се опитваше да намери покой в други простори, в нови измерения. Тя, разбира се, не гледаше сериозно на това свое занимание, дори се шегуваше с "аматьорските си опити", както ги наричаше. Тъкмо тия опити обаче бяха може би едни от най-съкровените тонове на изранената й душа и разкриваха неподозирана за околните страна от нейния талант. Приятели художници я убеждаваха в това и я насърчаваха да не оставя четката, но Катето имаше един принцип: "Най-сериозното нещо в изкуството е да не се вземаш на сериозно!" И го спазваше през целия си живот. А нейният живот беше отдаден на изкуството, което я възнагради с две големи, безмълвни роли - тази на Мария от "Козият рог" в началото на нейната кариера и тази на Катя в болница "Лозенец" в края на живота й"