Романът "Книга за бамбука" е интелектуално-поетично пътешествие в средновековието на Япония и Китай. Древната японска притча за момичето родено в бамбука е само приказното начало на една полуизмислена, полуистинска история. Владислав Баяц, без излишен екстаз, води читателя през културата, етнографията и философията на дзен будизма на Япония. В маниера на добрата криминална история пред читателя протичат напрегнати ситуации и дворцови интриги до края, когато изплува суровостта на запазването на властта и нейният огледален образ в лицето на изкушението и медитацията в манастира – вечната борба между светското и духовното. "Книга за бамбука" прилича на японска рисунка с туш, която незабележимо потвърждава, че важните неща остават зад или извън езика и не могат да се изразят чрез него.