Неизвестен мъж се събужда сам насред пустинята. Няма шапка и ботуши, наоколо не личат следи оставени от него. Сякаш е паднал от небето. Колкото и неправдоподобно да звучи, това май е единственото смислено обяснение на нещата. Това, което има е само загадъчна гривна на ръката си, за която няма спомен как е попаднала там. Всъщност, изобщо няма спомени. Никакви. Дори не помни собственото си име. Нищо от това няма особено значение, когато неочаквано попада в битка с трима непознати. Те определено искат да вземат главата му, без той да разбира защо. Стремителното начало дава тон на следващите му приключения. Едва достигнал до единственото градче сред пустошта, Абсолюшън, някой опира безмилостно пушката си в тила му. Не след дълго е неприятно изненадан от факта, че е преследван както от закона, така и от местния бандитски тартор. Като капак на всичко, градчето и мъжът са изправени пред инвазия - нашествие на зло, каквото никой на Земята не е в състояние да разбере. Изходът е само един - решителна битка на живот и смърт. Но как да се биеш срещу нещо, което умът ти не може да възприеме? Как да откриеш слабите му места? И докато е в центъра на развиващите се с невероятна скорост събития, отстрани внимателно го наблюдава една загадъчна непозната.

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката. Първата й творба е публикувана в списание „Орбит” през 1974 година. Забелязана е веднага и получава номинация за наградата „Джон У. Кемпбъл” за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго” – най-престижната литературна награда за фантастика. Много бързо холивудските асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация по „Завръщането на джедаите” на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн”, после пише роман по третата част на „Лудия Макс” с Мел Гибсън, както и фентъзи-истории по филмите „Жената-ястреб” с Мишел Пфайфър и „Уилоу” с Вал Килмър и Джоан Уоли.