Казано е, че философията е умението да понасяш несгодите на другите. Най-истинският философ, за който съм чувал, беше една жена. Тя била закарана в лондонската болница с гангренясал крак. Хирургът я прегледал набързо. Той бил човек с рязък език.

— Ще трябва да го отрежем - казал и той.

— Какво, целия ли?

— Да, съжалявам - изръмжал хирургът.

— Не може ли да се направи нищо друго?

— Това е единственият ви шанс - обяснил хирургът.

— Е, слава Богу, че не е главата ми - отбелязала жената.

Това философията е проста наука. Идеята е, че нищо няма значение, защото да речем след сто години - в краен случай - ще бъдем мъртви. Но на нас всъщност ни трябва мъдрост, която ще ни помогне да се справяме, докато все още сме живи. Аз не се тревожа за своята стогодишнина, а за следващия половин ден. Чувствам, че ако можеше другите да се махнат и да ме оставят на мира - имам предвид данъчните инспектори, критиците, инкасаторите и тям подобни, - то и аз самият бих могъл да бъда философ. Аз съм достатъчно готов да приема, че нищо няма значение, но те не са. Те казват, че газта ще бъде изключена и говорят за съдебни призовки. Аз им отговарям, че това няма да има никакво значение за никого от нас след сто години. Но те отвръщат, че не говорят за тогава, а за сумата, която им дължа от миналия април. Но, да бъда честен, и мен не ме успокоява особено философското становище, че след сто години със сигурност ще бъда мъртъв, поне при обикновен късмет. Много повече ме крепи надеждата, че ще бъдат мъртви онези хора.