Всички знаят онази смела, но стриктно прецизирана преувеличеност на характерите ала Гоя в артистичната му кариера, която той бе превърнал уж в алегорична, а всъщност целенасочена критика към тоталитарните порядки в обществото. Като деен и честен наблюдател на живота, отзивчив към всяко страдание и несправедливост. И ето го сега в една наистина любопитна метаморфоза: писател, при това талантлив писа­тел, с познатата му находчивост и остроумие, с онази уравновесяваща линия на почерка му, която отново доказва неговата художническа честност. Това е първата му книга (дано не е последна), която от само себе си представлява един кипящ словесен коктейл с безпогрешно дозирани порции смях, самоирония, чисти пориви към детството, интригуващи анализи, празници на духа, шутовски каламбури, тъга, отчаяние, сарказъм в най-волни построения, изпълнени с изненадите на парадокса и абсурда. Застъпниците на постмодернизма у нас има на какво да се "кефят". Иван Теофилов