Това е първият труд, който покрива цялата история на социалната и културна антропология в една книга. Авторите предлагат в резюме развитието на тази наука през 19-ти век - от културните теории на Хердер, Морган и Тайлър, до приноса на германските учени от този период, който често е пренебрегван. Изследвани са и трудовете на антрополози от началото на 20-ти век като Боас и Малиновски в Съединените щати и Великобритания, както и социологията на Дуркхейм и Маус във Франция. Разгледана е също така недоказаната връзка между антропологията и националните култури - много от основателите на дисциплината са били преселници или евреи. Книгата се съсредоточава главно върху темите, характерни за антропологията след първата световна война, като се започне от структуралния функционализъм и се мине през структурализма до херменевтиката и културната екология. Направени са и анализи на трактати. На всеки виден антрополог е посветена кратка биография. Описани са и основни противоречия като например споровете върху съюзните и поколенчески модели на родственост, загадката на тотемизма, проблемите на неомарксистката и културна екология и културните битки за представянето на "другото" и деконструктивизма. Този том представя навременна, сбита и изчерпателна история на една важна интелектуална дисциплина, която ангажира съзнанието и разказ, който провокира мисълта. Тази книга ще се хареса на изучаващите дисциплината навсякъде по света.