"Поезията на Добромир Славчев носи мирис на живот. В нея има обич и болка, разочарование и любов. Пред олтара на сърцето си той изповядва своите чувства. Откровено и безпощадно. Стиховете му заживяват с неговия сърдечен ритъм. И ни правят съпричастни. А това вече е знак за истинска поезия. Като мъжко ръкостискане. В творбите му има вик за близост и взаимност. Твърде често в "Инфлация на чувствата" той търси и намира спасение в самоиронията. А това го правят творците с характер, какъвто той видимо притежава. И оттам черпи сили сам да си носи кръста. Износиха се думите изглежда, знам, че ме помоли да не страдам, без теб се чувствам някак без одежда и сам-самичък взех да се нападам. Луната пък завита в облак дреме, пропуска светлината тя през пръсти, и спусна стълба сякаш да ме вземе, сега изкачвам се по нея с кръста! Това са само няколко бегли щрихи от поетичния портрет на Добромир Славчев. Чрез книгата си той по оригинален начин е нарисувал онова, което чувства, без инфлация на чувствата. Надявам се, че подсказах на читателите, че им предстои интересна и вълнуваща среща с поезията." Из предговора на Димитър Милов към "Инфлация на чувствата".