Достопочтенни дами и господа читатели,

Когато отваряте тази книжица, наредена с текстове от всякой род, публикувани във вестници, списания и брошурки за едно друго време, която нарекох с името на нявгашното пловдивско издание

Изъ Пловдивъ,

знайте, че нищо в нея не е доизписвано, а гдето е размишлявал авторът... е видно. Нещо повече, в тези текстове от стария правопис е запазен краесловният “Ъ” - да е по-автентично... и дано не се затрудните с четенето, но пък така ще четете по-бавно и ще проумявате по-добре списователите!

Дали са достоверни, не знам със сигурност – така са ги написали и подписали се, и неподписали се автори, така Ви ги и предлагам. По онова време не е било много на почит да си пишат имената под текстовете, както в централний, така и въ местний печатъ. Дали от скромност или нещо друго, не се наемам да твърдя.

Постарах се да не навлизам в територията на професионалните разбирачи на историята и ако те с нещо не са съгласни, да ме простят. Искам само днешните люде да усетят времето и да видят града си и проблемите му през очите на нявгашните вестникари. Може авторите да са били пристрастни и необективни, да са били политически обвързани или независими. Може да са ползвали новинарските агенции ЕГК - „Една Госпожа Каза” и ЕГП – „Една Госпожа Потвърди”, популярни по онова време. Може! И какво от това, тази книжица не е научно съчинение.

А относно публикуваните “образи” - фотографии, факсимилета и прочее, тях открих в архива на НБ ”Иван Вазов” и в някои от вестниците и списанията.

Впрочем, преживейте емоциите и вълненията на отдавна отишлите си хора и ...

Приймите уверенията за отличното ми към Вас почитание.

Авторът