Антонио Дамазио е международно признат и уважаван лидер в невронауката. Неговите изследвания са способствали за изясняването на невралната основа на емоциите и са показали, че те играят централна роля в социалното познание и вземането на решения. Изследванията му са оказали съществено влияние върху съвременното разбиране на нервните системи, които лежат в основата на паметта, езика и съзнанието.

Дамазио е директор на Института за мозъка и творчеството на Университета на Южна Калифорния. Книгата на Дамазио е твърдо базирана в еволюционния контекст. Той твърди, че дори и едноклетъчните организми, например бактерии или амеби, имат минимално чувство за себе си и се стремят да запазят вътрешния си интегритет срещу чуждо нашествие. Те демонстрират примитивни емоции, които са предтечите на преживяванията на болка и удоволствие.

Дамазио нарича процесите, чрез които организмът стабилизира тялото си, хомеостаза и изследва последиците за това при хората, доказвайки тезата си, че трябва първо да изпитваме емоции, за да можем да мислим. Това е ясна и съществена книга, която разкодира всички конвенционални категории на мозъка. Оказва се, че „висшите“ части на кората са неотделими от „по-нисшите“ части, че Азът се появява до голяма степен от мозъчния ствол – мозъчната тъкан точно над гръбначния мозък. С други думи, ние възникваме от мястото, където мозъкът и тялото се срещат, където плътта и чувствата са неотделими...