В настоящето издание са събрани няколко от най-ценните извори за богомилството. Историческите извори за богомилството могат да се разделят на две групи в зависимост от това дали а дело на последователи или на противници на това учение. За съжаление основните извори са противобогомилски. Най-важният богомилки извор, достигнал до наши дни, е "Тайната книга на богомилите". Представена в превод на български език в двете й версии: Каркасонски и Виенски ръкописи. Българскит превод е направен по труда на известният изследовател на катарското учение Рьоне Нели "Ръкописите и катарите". Другите два извора, представени в книгата са противобогомилски. "Беседа против богомилите" - полемичното произведение на старобългарската литература, чийто автор е презвитер Козма, църковен писател от 10 в. Преводът и предговорът към Беседата са на д-р В. Сл. Киселков, издадени в гр. Карнобат през 1921 г. Като особено важен исторически извор за богомилството, в книгата е поместен откъс от историческата хроника на Анна Комнина "Алексиада", книга XV, част 8-10, в който са описани действията на Алексий I Комнин срещу богомилите и изгарянето на ересиарха Василий Врач.