"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" - немска поговорка Те го почистват, подреждат, метат, бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. А къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани с тари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата в размила буквите и той не се чете. Зимникът е нашето спасение. Забравата се превръща във воля за живот.