От началото на века до сега той редува с завидна точност – Никоганебъдинещастен (сборник с разкази) Преследване (роман) Project Gigamono (сборник с разкази), , Project Dostoevski (роман) и сега, поредното повече от предизвикателно заглавие – „Животът не е за всеки” отново съдържа къси парчета, градски истории за приказното в ежедневието, за предизвикателството в това да си жив и да си човек.

И с тази книга Парушев остава верен на учителите си – Борхес, Маркес, Мартин Еймис, Еко, Достоевски.

Ето какво казва за това как според него следва да се пише в послеслова на Животът не е за всеки самият автор:
„Да даваш, без компромис, най-доброто от най-доброто от себе си във всяко едно отделно изречение. Да пишеш без каквито и да е правила, без условности, без стремеж към одобрение или към пазарен успех, без жанр, без политическа коректност, без милост към себе си и без милост към читателя, докато смъртта ви раздели. Да се бориш до припадък да бъдеш по-добър писател от писателите, от които си се учил, а в противен случай - да не си губиш времето.
Да бъдеш през цялото време по-добър писател от себе си.”