Юлиан Вучков е един от видните есеисти, публицисти, културолози, театрални, литературни и телевизионни теоретици, историци критици. Има около 1000 участия в телевизионни предавания и около 500 участия в Националното радио. Много от изявите му са свързани с художествената култура и човешката психология. Автор е на 22 книги и на 1500 публикации в печата. Едни от най-ценните му трудове засягат проблеми на художественото творчество. Това са тритомникът "Българска драматургия 1856-1878" (1983), "Българска драматургия 1878-1944" (1980), "Българска драматургия 1944-1979" (1980), "Кратка история на световната драматургия" (1. изд. 1997, 2. изд. 1998), "Телевизията - Живот и чудо (1990) - първото по рода си у нас проследяване на всички телевизионни програми в България, "Върхове в историята на българската литература" (1999), "Теория на художествената култура" (2000), "Артмениджмънт" (2002). Книгата "Българска драматургия 1944-1979" е удостоена с висока национална награда от Министерството на културата, Съюза на българските писатели и Съюза на артистите в България. Трудът "Кратка история на световната драматургия" е отличен с наградата за литературна история и критика на Съюза на българските писатели. Юлиан Вучков е автор на 8 книги от областта на социалната психология философията на човешкия живот: "Живот с голяма и малка буква" (1965), "Човешки нрави" (1975, 2. изд. 1979, удостоена с наградата "лауреат на Димитровския комсомол), "Изборът в живота" (1981), "Изкуството да живеем" (1984), "Изкусство жить" (издадена в Москва и наградена от Партиздат кто едно от най-добрите произведения за 1984 г.), "Капризите на живота" (1995), "Загадките на любовта" (1996), "Човешкият свят, или храна за душата".