Сборникът респектира с широкия диапазон  от теми и проблеми, личности и събития, исторически ремарки и злоби на деня, любопитни препратки, които са част от творческото амплоа на автора. От събраните на едно място „Животописи” придобиваме още по-пълно впечатление за неговата публицистика дарба и енциклопедичното умение  да „колекционира” интересни факти и събития, да ги степенува по важност. И да ги чете и препрочита от позицията на лявата идея със своята тревожна и неукротима гражданска съвест и безпогрешно родолюбиво чувство.
     
Необикновено богата е тематичната палитра на сборника, като се започне от дилемите за националната ни идентичност, отродяването и домогванията на политическия неоислямизъм с марката на ДПС; мине се през изгубените (и погубвани) ценности и духовни начала на българщината; символи, традиции, страхове и съмнения за бъдещето на България. И се стигне до злободневните политически агонии, до арогантността и посредствеността на управляващата върхушка. Естествено много от неговите „опуси” са посветени на любимата му тема – Родопите. С любов и познаване пише за писателите Николай Хайтов, Станислав Сивриев, Анастас Примовски, за родопската народна песен, за българите мохамедани,  за Капитан Петко войвода, за комитлика, за разорението на тракийските бежанци…