Когато историята се отрича, ампутира и забравя, единствено художествената литература може да разсее заблудите. Нужен е роман, голям роман, който да разкаже за арменския геноцид, който много нации дори и днес упорито отказват да признаят. През пролетта на 1815 година арменският народ се превръща в жертва на планирано и организирано със съвсем ясна цел клане: пълно унищожение. Това е дефиницията на геноцида. Виновниците – членове на турското правителство, което е съюзник на Германия през Първата световна война – биват осъдени задочно на смърт за действията си. Години по-късно част от тях получават своите присъди, но от тайнствена "терористична" организация, наречена "Немезида" – по името на гръцката богиня на отмъщението. Но паметта на милион и половина арменци – изселени, изтезавани, изнасилвани, избивани, остава осквернена от покрилото я було на мълчанието. Авторът Жилбер Синуе е роден в Кайро от баща египтянин и майка французойка, чиято баба е гъркиня. Така бъдещият писател израства в мултикултурна среда, възпитала в него дълбоко разбиране и толерантност, следи от които намираме във всичките му книги. Учил при йезуитите, в Ливан и в Париж, той започва да пише текстове за песни на Клод Франсоа, Жан-Клод Паскал, Далида и Жан Маре. След 1986 година се посвещава изцяло на литературата. До днес е написал над двайсет романа, есета, художествени биографии, удостоени с най-големите френски литературни награди и преведени на десетки езици. Жилбер Синуе е историк и романист. Именно като такъв решава да разкрие в романа си "Ереван" чудовищната истина за историческите събития, за които и до днес се пише и говори съвсем малко.