„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама самотници като тях, пристигнали с яхтата си от остров Уайт - Капитана и неговата красива някога, а сега съсипана от алкохола спътница. Двата френски гласа се смесват с английските, и така неусетно невъзможната, несподелена любов на френската двойка се превръща във фон за трагичната история на англичаните. А читателят на свой ред започва да мечтае за тази, която някога са назовали Емили Л. - жената на безумната любов, повелителката на стихотворенията и моретата.