Но кои се срещат всъщност на пътя? Срещат се два съсъществуващи противоположни свята. На Бай-Ганювото плебейство, невежествена простащина съответства Алеко-Константиновия аристократизъм, но разбиран не само в социокултурния, а и в нравствено-психологическия смисъл. Противопоставят се рязко безродовост и родовидост, неграмотност и ученост, скъперничество и щедрост, богатство и безпаричие. Това, от една страна. От друга - безцеремонност, арогантност, цинизъм, политическо хамелеонство, келепирджилък срещу деликатност, алтруизъм, честно служене на светли политически идеали, материално безкористие... Бай Ганю ненавижда учените, докато А. Константинов е измежду най-образованите хора за времето си. Той завършва Николаевския пансион и висше юридическо образование в Одеса, владее няколко езика. С други думи, Щастливецът (ха, ха! - а Бай Ганю все е страдалец, все от нещо се жалба) е истински руско-европейски тип интелигент, при това и писател, и преводач, и учен, и публицист-журналист. Какво ли не му се удава с игрива лекота - писането, свиренето, рисуването! Този универсализъм на талантите и изявите го нарежда сред най-културните хора на България тогава.