“Какво дължи Европа на евреите? Различни неща, добри и лоши, но преди всичко едно, което е едновременно добро и лошо: мащабността на морала, страховитостта и величието на безкрайните изисквания, на безкрайните значения, романтиката и възвишеността на моралните въпроси – следователно тъкмо най-привлекателната, най-деликатната и най-подбраната част от онези игри на цветовете и изкушения за живот, в чиито отблясъци днес гори небосводът на нашата европейска култура – и може би изгаря. Ние, артистите сред зрителите на философите сме благодарни на евреите.”
Фридрих Ницше,
“Отвъд доброто и злото”

“Колкото и да се оспорват националните, регионалните, съсловните, а дори и чисто професионалните особености на хумора, ако наистина е хумор, трябва да има свои постоянни, неизменни особености, които го правят именно хумор и го отличават както от другите форми на несъмнено по-широката сфера на комичното, така и още повече многобройните форми и порождения на човешкия дух.
Но дори и само поради факта, че досега са издавани много сборници на различни езици /.../става ясно, че някакви национални, регионални, съсловни, а и чисто професионални особености на хумора съществуват, без при това да променят основната му същност – да е хумор.”
Иван Славов