... Тези текстове са писани в един прозорец от около три години. По причини, за чиято същност не съм в състояние да се произнеса, подробностите ми отнеха не повече от 3 дни. Но това е сгъстеното време, извън него са многомесечните опити да се върна в състоянието, от което бях излязъл. Мисля, че то бе особен вид сомнамбулизъм, ще го определя като писане насън. Предполагам, казала си е думата възрастта. Част от написаното не звучи убедително, може би поради различната лексика, овехтелия слог, досадното повтаряне на едни и същи внушения .Но когато не се четеш,не би могъл и да се контролираш. Онези, които са си омръзнали, ще ме разберат. Тези текстове обаче не са за тях. Тези текстове са за предубедените, за съмняващите се, за невярващите. Защото нищо от онова, което се случва, не би се случило, ако трябваше да го стори заради нас.

Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност.