Когато имаш запълнен дневник в ръцете си,
тогава по пътя и в нощите си ти не спиш,
беседвайки със сърцето си.

Това е разказ за едно пътуване на изтока по земите на Сибир и далечните провинции на Монголия, където студът властва през по-голямата част от годината. Книгата не води читателя към приключения, но сама си проправя път към него, концентрирала в себе си светоусещането за значимостта на човешкия живот, неговата свободна и непреходна същност. Истинският смисъл, това е истински стопляща сърцето усмивка, която произлиза отвътре. Усмивка, която се цени високо и общувайки със съзнанието си, ние трябва да изпитаме радост и самоуправлявайки мислите си, можем да получим щастието си.

„Няма значение колко далеч ще стигнеш, важното е да стигнеш до себе си.”

“Трябваше да позная човешката натура, за да разбера, че не съм длъжен да се интересувам от хората и ако искам да направя нещо, то това е да напиша разказа си със сърцето си. Но казват, че ако един автор не обича хората, неговата книга не ще им се хареса. Истинският смисъл, това е истински стопляща сърцето усмивка, която произлиза отвътре. Усмивка, която се цени високо и общувайки със съзнанието си, ние трябва да изпитаме радост и самоуправлявайки мислите си, можем да получим щастието си. Щастието не зависи от външните условия, то зависи от условията на вътрешния порядък, а този порядък вярвам, че съм вложил тук.

Нищо не се явява лошо или добро. Всичко зависи от това как гледаме на нещата и ако моята книга е слаба, значи слабо си вложил себе си.

Аз не се опитвам да променя никого, а да събудя последните оставащи хора. А човек е щастлив дотолкова, доколкото е решил да бъде щастлив. Моите думи са твърди, но аз вървя напред не с думите си, а с делата и вярата, но най-вече с усмивката, която е вечна парола за приятели. “

Филип Лхамсурен