През цялата история на човечеството птиците са били спътници на хората, част от тяхното ежедневие. Човек е общувал с тях, наблюдавал е поведението им, обучавал е едни видове, ловувал е на други, одомашнявал е трети. По птиците се е съдило за добро и зло, а необяснимите неща в поведението и биологията им са пораждали различни тълкувания, поверия и легенди. В резултат от общуването с птиците нашите далечни предци са давали и имена на отделни видове в зависимост от техния глас, оперението, хранене, поведение и т.н. Това народно творчество в днешния български език е твърде разнообразно, тъй като основите на нашата държава България изграждат три близки и велики народа (траките и произлезлите от тях древни българи и славяни), които са имали свои собствени представи за обкръжаващата ги природа. Редица имена на птиците (а и на другите животни) са се образували още от дълбока древност, на основата на звукоподражанието - един от най-продуктивните словообразувателни процеси в човешките разговори.