Св. Николай Велимирович е роден през 1881 г. в с. Лелич край Валево, Сърбия. Завършва богословие в Духовната академия в Белград. Специализира в Берн, Швейцария, а след това и в Германия, Великобритания и Русия. Защитава докторат по богословие в Берн и докторска титла по философия в Женева. След връщането си от Европа се разболява тежко и дава обет, че ако Господ го излекува, ще се замонаши, за да Му служи през целия си живот. В края на 1909 г. приема монашеско по-стрижение в манастира Раковица като йеромонах Николай. Преподава в Духовната академия в Белград. Става популярен със своите открити лекции и беседи пред най-широка народна аудитория. Сред любимите му теми са философията на Ницше и Достоевски, както и поезията на неговия любим поет Петър Петрович Негош. След края на Първата световна война е ръкоположен за епископ през 1919 г., а през 1920 г. поема древната катедра на Охрид. През 1934 г. по единодушно желание на народа става епископ на Жича. През тези години между двете световни войни владика Николай става извънредно любим и популярен в страната си и в целия православен свят. В кроткия и милосърден владика, дарен от Бога с достойнствата на изключителен пастир, писател, проповедник и мисионер, хората виждат истински праведник, „жив светец". Наричат го „новия Златоуст". Десетките му книги, написани през този период, влизат в духовната съкровищница на Православието. С ясната си християнска позиция владика Николай си спечелва омразата на двете най-агресивни идеологии на XX век - нацизма и комунизма. През 1940 г. владиката е арестуван от Гестапо. Прекарва известно време под арест в манастира Войловица, а през 1944 г. е изпратен в концлагера Дахау, където остава до края на войната. Въпреки освобождението си не може да се завърне в родината. Комунистическият режим на Тито го обявява за „народен враг", заплашвайки го със смърт. Владика Николай Велимирович умира в Америка, в манастира „Св. Тихон" Пенсилвания. Чак след падането на комунизма в Югославия и източна Европа владиката получава възможността да се завърне - посмъртно - в своята родина. През 1991 г. мощите му прекосяват океана и са погребани в родното му село Лелич. През 2003 г. Архиерейският събор на Сръбската православна църква го провъзгласява за светец. Св. Николай е бил голям приятел на българите и на България, радетел за помирение и топло приятелство между балканските народи. Навсякъде в книгите си той говори с голяма топлина за българския народ. За православния свят като цяло той е едно от най-големите светила на богословието и православната духовност на нашето съвремие.