Дневник
В богатото и многообразно творчество на Унамуно "Дневникът" заема уникално, значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а също така и на тематичната особеност на текста.
Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографчно-мемоаристичния жанр, "Дневника" изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи...
Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в цялостното му творчество, а уникалността му се състои в начините на поднасяне на тези разсъждения - импресии, фрагментарни текстове, сентенции, съкровени молитви, аналитични разсъждения, критика, есеистични форми...
Kниги от същия жанр
-
Малка книжка за мъжетепечатна: 7.00 лв. -
Наздравепечатна: 3.50 лв. -
Малка книжка за моят таткопечатна: 7.00 лв. -
Малка книжка за коткипечатна: 10.00 лв. -
Малка книжка за сватбата ...и след товапечатна: 7.00 лв. -
Малка книжка за надеждатапечатна: 7.00 лв. -
Много щастиепечатна: 3.50 лв. -
Малка книжка за вътрешна хармонияпечатна: 7.00 лв. -
С уважениепечатна: 3.50 лв.
Информация
Информация за книгата:
За автора
Мигел де Унамуно
1864 г.
Билбао
Биография:
Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo) (1864-1936) е известен испански философ и писател. Роден в Билбао през 1864 г. Преподавател и ректор на университета в Саламанка. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Почива през 1936 г. в резултат на пълна духовна изолация и домашен арест.
Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи — Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът - емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.
Автор на "Трагичното чувство за живота у хората и у народите" (1913), "Агонията на християнството" (1930), "Животът на Дон Кихот и Санчо", "Моята религия" и др.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.