Писан в дома на Робинзон Крузо, ескуайър от град Йорк, Англия.

Книгата е своеобразно продължение на знаменития роман „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо. Но в него перспективата е обърната – централният ? герой е вече Петкан.

От първите страници читателят става съпричастен на страданията на един черен пришелец през 18 век в град Йорк, Англия. Мълчаливият и самотен слуга в дома на Крузо постоянно тъгува по своя далечен остров. Искрено и с чистотата на дете той описва новия надменен английски свят, който го унижава и му нанася удари. Размишлява за чертите на една чужда цивилизация, но от свой ъгъл и с различно светоусещане. Невинен е обвинен в кражба, хвърлят го в затвора, където опознава един още по-жесток свят. Но Петкан среща и редица добри хора, спечелва приятели и защитници.

Дневникът на Петкан е богата на необикновени приключения, запознава ни с необичайни лица и срещи. Книгата е наситена с английски хумор, с образи на английски персонажи и събития – например обесването на Джак Генерала, знаменит чаровен разбойник по пътищата. Но преди всичко е увлекателен и дързък разказ, който оспорва напластената от два века насам идея, че европеецът Робинзон Крузо е облагородил „дивака“ Петкан. Тук ролите са разменени: благороден е Петкан, Робинзон принадлежи към жестокия свят,който трупа богатства от робство и пиратство по моретата.

За романа си Бригита Йосифова казва: „Всеки автор има някоя своя книга, в която влага не само много сили, за.да я извае и тя да се чете на един дъх... Но понякога (много рядко) се случва и да „зазида“ в нея душата си! Ето Ви признанието: моята душа е зазидана в този мой роман за „дивака“ Петкан. А романът дори не е на българска тема! От два века насам царува мнение, че Робинзон Крузо, героят на Даниел Дефо, е облагородил „дивака“ Петкан на пустинния остров. Наистина ли му е дал един по-висок морал, единствената „истинска“ религия, както и един „по-цивилизован“ език от неговия? В края на омайната книга, когато Робинзон се спасява, той решава да вземе със себе си Петкан, да го заведе в Англия. Книгата на Дефо завършва тук.

И аз реших да напиша продължение на знаменитата книга. Да дам думата на Петкан, нека той разкаже, но вече от свое име, за участта си. Замисляме ли се, как Петкан живее в далечна Англия, една непозната страна, която е един нов, чужд остров за него? Живее завинаги обречен да е откъснат от родители и близки? Да е далеч от природата, която познава, разделен е и от езика, и племето си. Какъв дневник ще води този пришелец, дошъл от далечни горещи земи в мъглива и влажна Англия? За англичаните той е само един черен, грозен дивак, който трудно говори езика им. Та той дори няма име, наречен е от Робинзон с името на петия ден от седмицата...

Стискайте ми палци! Дано да съм успяла да преобърна нещата с главата надолу: да докажа, че истинският благородник е този тих, умен и свенлив младеж с черна кожа....

А той, за първи път от два века насам, ще ни каже своето истинско име, с което го е наричала майка му.“

Бригита Йосифова-Темпест е известна българска журналистка и писателка. От години живее в Лондон. Автор е на книгите „Купено дете“, „Декабристите“ и „Беглецът в Сибир“.