В българската литература, в която има толкова много нашенски цветя, този автор е едно декоративно цвете, малко странно, малко причудливо, отглеждано повече в стая, чиито ярки деформирани форми са опасно бодливи. Навярно и затова художниците обичат да изобразяват на неговите корици с избрани произведения кактуси. В кактуса те са намерили сполучлива метафора, обобщения образ на своите виждания. Нека напомня, че тази своеобразна „емблема" на неговите разкази се роди с помощта на писателя: той се радваше на кактусите, които живееха „тайно" зад пъстрите обложки на юбилейните му издания. В една своя гротеска Светослав Минков нарече битовата проза „витаминозна". Неговото капризно въображение е нарисувало една пародия: когато четем подобни книги, в стаята ни пониква буйна трева, тук-там прошарена с метличина, дочува се лай на псета и мучене на крави, въздухът се изпълва с мирис на прясно мляко, етажерката с книгите се превръща в плет, зад който се жълтеят тикви, а погледнем ли се в огледалото, внезапно виждаме пред себе си едно ухилено теле. Ако решим да му отговорим със същата елегантна пародия, неговите разкази би трябвало да бъдат „авитаминозни", защото, когато ги четем, около нас се появяват апарати, кабели, рентгенови лъчи, фантаскопи, ампули, чипровският килим се превръща в пластмаса, радиаторът - в атомен отоплител, а погледнем ли във фотьойла, виждаме стандартната усмивка на един робот, очакващ нашите желания. Симеон Султанов