„Бих желал да опиша красотата на Администрацията, еротиката на деловия живот в Брюксел. Заедно с вас и по европейски начин. Как по конгресни центрове, летища и хотели ние, чужди един другиму, търсим начин да се открием взаимно. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как внимателно се опипваме с пълни шепи език. Как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и повече няма да видим“ – казва полусериозно писателят, но „Голям европейски роман“ е много повече от това.

С лека, иронична гримаса, неуловимо преминаваща в добродушно-меланхолична усмивка, малко преди „общността Европа“ да навърши 50 години, белгийският писател Кун Петерс осветява най-тъмните кътчета на човешката душа, за да стигне до душата на Стария континент. Говорим много, но не казваме нищо съществено за нашата идентичност, за най-общото, за спойката на нашия европейски народ – ако такъв изобщо съществува.

На пръв поглед всяка глава на романа е посветена на една европейска столица. Действието обаче не се развива непременно в нея, дори сякаш съзнателно бяга оттам. Често това е просто впечатление, мимолетен спомен, спонтанна асоциация, реминисценция, фрагмент, откъслечен разговор, дори само една дума – какъвто впрочем е случаят със „София“.

Героят Робин е плод на епохата си и на нейните страхове, прелести и заблуди. Младият и амбициозен, но не щастлив, проспериращ, но неудовлетворен, донякъде самотен, но и любопитен юпи трябва да открие „новата Европа“, като пътува из нейните градове, като усети специфичната атмосфера на столиците й – всяка една видяна като отделен химически елемент от една система, подобна на Менделеевата. Такава е задачата, възложена от шефа му – стария търговец, който вече усеща, че нещо в света се е променило. Нужна е нова реклама, нов вид маркетинг, с който да продаваш, чрез който да живееш, сам да осмислиш съществуването си в свят на безмилостна конкуренция, но богат на собствено минало – свят, който все пак е прекрасен.